Мама

Нинка казваше, че нейната майка е най-добрата от всички майки. Тя се грижеше за нея, обличаше я с хубави дрехи, водеше я на разходка, а когато беше мъничка, я приспиваше, като я люлееше в кошчето… Това беше много приятно. Но и Нинка много я обичаше. Никога не я ядосваше. Искаше тя да е винаги здрава и бодра. Един ден майка й се върна от работа замислена. Като влезе в стаята, веднага седна на стола без сили. – Мамо, да не си болна? – запита Нина. – Не съм болна, детето ми. Много съм уморена –отговори тя. – Почини си, мамо. Полегни си. – Не мога, Нинче. Трябва да приготвя вечеря. – Аз ще ти помагам – обеща доброто дете и го изпълни. Майка й започна да бели картофи, а тя й ги подаваше. Това много я улесни и умората й започна да изчезва. – Ах, колко ми е леко с твоята помощ – каза тя. Това много зарадва Нинка и тя с още по-голямо желание започна да й помага. Прибра остатъците, хвърли ги в кофата и почисти масата. Вечерта майка й подреди трапезата. Седнаха да вечерят. Баща й каза: – Толкова вкусно ядене не съм ялдосега. Как е приготвено? – То е сготвено с много обич. Върнах се от работа уморена, Нинка ме съжали и ми помогна. Веднага умората ми изчезна – каза майка й. Като чу това, Нинка с радост обеща: – Мила мамо, винаги ще ти помагам, за да не се изморяваш. Такава приятна и вкусна вечеря дотогава никой не помнеше. Всички бяха радостни. И това се дължеше на милостивото сърце на малкото дете, което много обичаше майка си. Най-много обича майка си това дете, което я жали и й помага! Тогава то с радост изговаря най-топлата думичка – „мама”.     Монахиня Валентина (Друмева) Илюстрира: Цветана Векова