Имало едно време мъничко момиченце. Добричко, миличко било. Но ето ти беда- нямало никакво търпение това детенце. Каквото и да започнело, нищо не можело да довърши до край. – Ееех, за нищо не ми стига търпението!- въздъхвало момиченцето- Исках котето…

В старо време живял в Елмазените планини ненаситният Пак. Каквото и да зърнел, всичко искал да вземе за себе си и все малко му се виждало. Хванала се един ден в неговия капан пъстра катеричка, и то не обикновена, ами…

Веднъж преди много, много години, момиченцето Мария го взели за Ангел. Това се случило така. В едно бедно семейство имало три деца. Баща им починал, майката работела, където можела, а после се разболяла. Вкъщи нямало и трохичка, а децата били…

Виктор чакаше с нетърпение деня, когато му разрешаваха да отиде при дядо си на вилата. Вечерите при него бяха много забавни. Сядаха на мечи кожи край топлата камина и той слушаше до захлас разкази за горски животни, с които дядо…

Веднъж Слънцето и сърдитият северен Вятър започнали спор за това кой от тях е по-силен. Дълго спорили и накрая решили да си премерят силите. –  Гледай, – казал Вятърът, виждайки един пътешественик, който точно по това време вървял по гоямата…

Една история останала от древността.. Живеели някога в град Сиракуза, столицата на остров Сицилия, двама приятели – Дамон и Финтий. Заради участието си във въстанието срещу Сиракузския цар Дионисий, Финтий бил осъден на смърт. Желаейки да уреди някои дела преди…

  Имало едно време един богат халиф, но не го радвали нито безчислените му съкровища, нито властта му. Мъчително се влачели еднообразни и безцелни дните му. Съветниците на халифа се опитвали да го развличат с раскази за чудеса, тайнствени събития…

В един манастир в Гърция имало обичай, за трудната работа да се дават на братята по малко пари. Монасите в манастира се наричат братя, та нали живеят като в голямо семейство. Много от тях искали да се потрудят повече, а…

Красив бил град Звъниград с високите крепостни стени и стройни кули, разположен в южните склонове на  Стара планина по течението на Бяла река. Там живееше едно добро дете – Звънимир. Наричаха го Мирко. Той беше сираче и баба му се…

Бях малък тогава. Трябва да съм бил шест или седем годишен. Бяхме станали и седяхме край огъня.  А вън камбаните биеха.Господи, каква радост усещах тогава! Струваше ми се, че цялата земя се люлее в тези звукове, и ангели  пеят навън.Срещу…