Слънцето и вятърът

Веднъж Слънцето и сърдитият северен Вятър започнали спор за това кой от тях е по-силен. Дълго спорили и накрая решили да си премерят силите.
– Гледай, – казал Вятърът, виждайки един пътешественик, който точно по това време вървял по гоямата пътека, – сега като връхлетя върху него, веднага ще сваля шлифера му. Казал, – и започнал да духа с всички сили. Но колкото повече се стараел Вятърът, толкова повече пътешественикът се загръщал със шлифера си: той мърморел заради лошото време, но продължавал пътя си. Вятърът се сърдел, ставал все по- свиреп, посипал бедния пътник с дъжд и сняг. Проклинайки Вятъра, пътешественика се загърнал плътно и завързал колана си. А вятърът окончателно се убедил, че няма как да смъкне шлифера му.

Слънцето, виждайки безсилието на своя съперник, се усмихнало, надникнало из- зад облаците, и стоплило горкия премръзнал пътешественик. Усещайки топлината на слънчевите лъчи, той се ободрил, благословил Слънцето, и сам свалил шлифера си.
– Виждаш ли, – казало тогава кроткото Слънце на сърдития Вятър, – с ласка и доброта може да се направи много повече, отколкото с гняв.

Автор: Езоп

Преведе от руски език: Йоанна Калешева