Синове

Две жени вадели вода от кладенеца. Дошла при тях трета жена. А един много възрастен старец седнал на камъка да си почине.

Казва едната жена:
– Моят син е ловък и силен.
– А моят пее като славей, – казва другата.
Третата мълчи.
– Ти защо нищо не казваш за сина си? – питат я съседките.
– Какво да кажа за него? – казва жената. – Няма в него нещо особено.
Извадили жените пълни кофи вода и тръгнали. А старецът – след тях. Вървят жените, спират да си починат. Кофите са тежки – болят ги ръцете и гърбът.
Изведнъж насреща се задават трите момчета. Единият се премята презглава. Вторият пее песен като славей. А третия тича при майка си, взема тежките кофи и тръгва.
Питат жените възрастния мъж:
– Видя ли какви синове имаме?
– Къде са те? – отговорил мъжът. – Аз виждам само един син!
Автор: В. Осеева
Преведе от руски език: Дияна Янчева