Котката и мишките

Събрали се мишките на зелената поляна в кръг и започнали да размишляват как да се спасят от котката. Излязла в средата на кръга една мъдра мишка и казала: – Котката е мустаката, лапите й са мекички, но ноктите – острички, ушенцата са малки, но чуват всичко, оченцата горят като огънчета. Котката през деня спи на топло, а през нощта ходи и ни дебне нас, горките мишлета. Животът ни е тежък, а участта ни е само да въртим опашки в дупката и да се страхуваме да излезем. Хайде да закачим на котката камбанка! Щом котката тръгне да се приближава към нас, ние ще разбираме това по звъна на камбанката. Зарадвали се мишлетата и решили така и да направят. Но ето, че дошло времето да закачат камбанката и мишлетата започнали да спорят. Едното казало: „Ти иди”, другото: „Не, ти отиди”, третото: „Не, не, ти”… И така спорят и до днес – кой от тях да отиде да закачи на котката камбанката.