Йоан Кукузел – Детски православен сайт Камбанка

В Драч всички познаваха доброто и умно момче Йоан. Жителите на града прекарваха живота си в труд и мъка, защото тогава България беше под византийско робство. Срещата с лъчезарната усмивка на Йоан и с вежливия му поздрав ги ободряваше. А той живееше в голяма оскъдица с бедната си майка. Умен и разсъдлив, с всичките си детски сили се стараеше да и помага, затова още много малък прие да пасе кози и с това да издържа двамата.

Но Бог му беше дал чуден дар. Научи се да свири на чудна свирка, а да пее не се насищаше. От майка си беше слушал много песни, но можеше и сам да си съчинява с лекота. Като изкараше стадото и козите започнеха да пасат, той сядаше на някой слог. Свиреше, после припяваше, после пак свиреше… Така денят минаваше по-лесно.

Веднъж беше запладнил козите до главния път за града. Обядва, отдъхна и запя на воля. Унесен в чудните мелодии, не видя как един конник, облечен в скъпи дрехи, беше се спрял да го слуша. След като привърши любимата песен, богатият пътник се приближи до него.

-Добро дете, учил ли си някъде пеене?- попита, удивен от чудния му глас.

-Не, господине. Аз съм сираче, а майка ми е бедна.

-Искаш ли да те заведа в един голям град да се учиш?

-Искам, но да попитаме мама- с колебание отговори Йоан.

Привечер, когато момчето прибра козите, непознатият пътник дойде в бедната им къщичка, която се намираше на края на града. Той служел при царския дворец и дошъл тука чак от столицата по работа. Разговаряха. Майката се натъжи и заплака, но не спря детето си да учи.

След няколко дни тя го изпрати и дълго гледа пътя за Цариград, докато любимото и дете се изгуби от погледа и.

Йоан тъгуваше за козичките си и най-много за майка си. Често я сънуваше и като се събудеше дълго се молеше Бог да я закриля. В придворната школа се учеше с деца от богат и знатен произход. Горди и надменни, те му завиждаха и го подиграваха, но когато запееше онемяваха от захлас. А той трудно свикна с гръцкия език. Като го запитваха какво е ял днес, той отговаряше „Куку со зеле”. И те започнаха да го наричат Кукузел. С това прозвище остана завинаги.

Йоан надмина всички и се прослави като изкусен певец. Пееше в голямата църква „Света София”. Императорът го назначи и за дворцов певец. На тържества и увеселения трябваше да пее, но това не му харесваше. Големият разкош и празните веселби бяха чужди на неговата чиста душа. Не забравяше заръката на майка си да бъде честен и чист човек. Поради това мъката му за родния край растеше. Искаше да види майка си и да усети нейната топла ласка.

Един ден напусна тайно двореца. Пое дългия път за Драч. В късна привечер наближи града. Ето поляната, където пасеше козите, ето малката река, върбите, пътеката, водеща към родния дом…

Като наближи, изтръпна. После чу гласа на майка си, но това не беше пеене, а плач. Майката изплакваше мъката за любимото дете, с думите: „Йоане, чедо мое, къде си, Йоане?” През сълзи повтаряше само това. Той се спря зад оградата, извади лист и написа мелодията с ноти. От нея след време направи и до днес известната композиция „Полиелей на българката”.

За срещата на майка и син няма да говорим. Думите не стигат да се изрази вълнението на двамата. Добрата майка се убеди, че тя е отгледала и възпитала не само най-добрия певец в империята, но и най-добрия син. До днес, вече осем века, творбите на Йоан Кукузел се пеят, а Полиелеят на българката е бисерът на нашето музикално изкуство.

Автор: монахиня Валентина

Илюстрира: Станислава Владева- Спасова