Гвоздеи

Гвоздеи

Имало едно много сприхаво момче. Веднъж баща му дал торба с гвоздеи и поръчал всеки път, когато момчето не успее да сдържи гнева си или се скара с някого, да забива по един гвоздей в оградата.
В първия ден в оградата имало 37 гвоздея. През следващите седмици момчето се научило да запазва търпение и с всеки ден броят на забиваните в оградата гвоздеи намалявал. То разбрало, че е по-лесно да контролира темперамента си, отколкото да забива гвоздеи. Най-накрая дошъл денят, когато момчето нито веднъж не се прогневило. Той споделил това с баща си, който му отговорил, че оттук нататък всеки ден, в който неговия син успее да се сдържи, може да изважда от оградата по един гвоздей.

Минавало време и един ден момчето било готово да съобщи на баща си, че в оградата не е останал нито един гвоздей. Тогава бащата хванал сина си за ръката и го доближил до оградата: Добре си се справил, но виждаш ли, колко дупки има в нея? Тя вече никога няма да е такава, каквато е била преди. Когато се караш с човека или му казваш нещо неприятно, у него остава белег, подобно на тези дупки. И не е важно колко пъти ще се извиниш след това – белегът ще остане. Болката, причинена с думи, е не по-малка от физическата болка…