Върбови клонки

Утре е Връбница. Пролетта нахлува през отворения прозорец в стаята ми.

– Добро утро, сънено момче!

Ставам и поглеждам навън. В градината се пукат пъпките на плодните дървета. Литнали са пъргавите пчели да събират мед. Те се навират в чашките на бели

те цветове и смучат.

– Чурулик, чурулик! – пеят птиците в новите си гнезда.

В училище учителят ни каза:

– Деца, иска ли някой да дойде с мене долу, до воденицата? Свещеникът ме помоли да накършим върбови клончета за църквата „Света Марина”. Трябват за празника, за Връбница.

– Всички ще дойдем! – извикахме ние.

Подир пладне слязохме на дядовата Мокрева воденица. Тя неуморно трака и бучи. Мели великденско брашно, за краваите. Учителят издяла една върбова пищялка и записука с нея като ново пиле. Като се върнахме в града, натрупахме в църквата пред олтара цяла грамада зеленина.

Как весело бие църковната камбана на Връбница! На този ден Спасителят на човечеството Иисус Христос е влязъл в Йерусалим, яхнал ослица. Улиците, по които е минал, са били отрупани със зеленина… И ние накършихме нашата си зеленина!

Баба донесе у дома едно благословено в църква върбово клонче. Сложи го пред иконата – за здраве.

Птиче кацна в клоните срещу отворения прозорец и запя:

– Чурулик, чурулик, чурулик!

Автор Ангел Каралийчев

Илюстрира: Тереза Зиковска